ПУБЛИЧНА ЛЕКЦИЯ “ Прогностика ”, в пълния си вариант, тази лекция е изнасянас благотворителна цел, в полза на Българска Астрологична Асоциация – 2005год., гр.Варна
Теория и философия на прогностика – тъй като темата, която ще разгледаме днес е с прогностична тематика и разглежда някои от най-популярните техники, с който достатъчно точно се описват бъдещи събития, ще ви запозная с личното си становище по отношение на астрологичната прогноза като цяло и по принцип.
Сега, трябва да започна от там (за да съм напълно откровена), че малко преди да изучавам прогностика, в хода на своето обучение по астрология, аз всъщност бях абсолютен “противник” на фиксирането на бъдещи събития.
Като типичен представител на слънчевия си знак, считах, че това отнема една значителна част от личната ми свобода и малките избори, които с удоволствие правя всеки ден. Тогава разбира се, все още нямах представа, че това ще се превърне в трайно за мен професионално занятие.
Ще цитирам една моя близка приятелка, която след като изслуша всичките ми доводи, против прогностика заключи: “… мила Снежи, ти ще станеш един астролог без нито един клиент, тъй като, това от което се интересуват хората днес, е именно – Какво и кога ще ми се случи?”. Това, някак ми даде една друга гледна точка и прецених, че да, ако човек действително има нужда от помощ и желае да знае, как ще се развие тази или онази ситуация, то коя съм аз да преценявам и да съдя вместо него.
И може би, тук е мястото на личната етика и философия по въпроса. Предполагам всеки от вас си е задавал въпроса – Имам или нямам право, ако се задава негативна, неприятна ситуация, да я съобщя или не, и т.н?
Дори, напоследък забелязвам една неприятна тенденция, че астрологичната информация, с която разполагам е обратно пропорционална на онази, която мога изобщо да съобщя на клиента.
На самата мен, ми отне достатъчно дълго време, да изчистя за себе си тези въпроси и дори си изработих нещо, като личен наръчник с правила.
При консултации се чувствам длъжна, да съобщя на човека срещу мен, какво мога да правя и какво не, като изрично подчертавам, че това е личното ми отношение и не касае възможностите на астрологията по принцип, а само моите лични по въпроса.
За мое най-голямо щастие и до днес има хора, които желаят интерпретация на рождената си карта и не се интересуват от прогностика. Това, за което говоря не се отнася за вече започнали и развиващи се ситуации. На всички ви е известно, че това е една достатъчно лека (ако мога да така се изразя) астрологична работа и в частност прогноза.
Ако едно събитие, вече има своя зародиш, посято семенце и е въпрос, просто как ще се развие, за нас астролозите не представлява проблем да прогнозираме неговата реализация и кулминация.
Съвсем по друг начин стои въпроса с прогнози незасягащи по никакъв начин актуалното положение и ситуация около вашия клиент. Това е една от причините, поради които, аз не изготвям дългосрочни прогнози, имам предвид за повече от три години.
Според мен, коректността на прогнозата по качество и време, е обратно пропорционална на периода за който се изготвя. Или инъче казано, колкото по напред се опитваме, “да погледнем”, толкова по-голям е шанса за изкривяване на информацията и безплодни притеснения, или напротив излишен оптимизъм за вашия клиент.
Да лишим човек от удоволствието на всяка крачка, по неговия житейски път, за мен специално си е астрологична кражба. Самоцелното “регистриране” на събития, отнема една важна част от пътя, а именно да си винаги готов и да се питаш – Защо? и Как?.
Сигурна съм, че много от вас не са съгласни с подобна постановка, но това е моята лична позиция. Естествено, вие сигурно си имате ваш собствен наръчник с правила, ще съм радостна, ако някой от вас го споделят.